Историята на Зимникъ

Как започна всичко

Аз съм Зимникъ.

През 1927 г. бях складът под една новопостроена двуетажна къща. Горе живееха хора, а на партера имаше обущарница. През 60-те къщата изведнъж порасна с още четири етажа. Аз си останах долу — с части от Трабантчето, стари килими, столове, колела, зимни гуми и какво ли още не.

После дойдоха 90-те.

Бащата слезе при мен и реши да ме превърне в кафе-аперитив. Всичко ставаше с връзки, чакане, питане и импровизация.

Покрай него бяха и двамата му синове — млади, артистични натури с буйно порастване. Няколко лета прекараха в „трудова терапия": копаене, бетон, зидария, плочки, ВиК и електричество.

После изчезнаха. Единият напусна страната, другият тръгна по своя път.

Аз останах.

Години по-късно се върнаха. След още малко документи, чакане и инат, на 6 декември 2024 г. отворих врата като Зимникъ.

Мишлето

На входа ми сложиха табела с едно мустакато мишле с цилиндър.

Един американски гост попита:

— Как се казва?

Никой не знаеше.

— А ти как би го нарекъл?

По-късно той се върна на бара:

— Симеон.

Симеон беше името на бащата — математик с папийонка, винаги елегантен и човекът, който някога беше слязъл при мен с една луда идея.

Оттогава мишлето е Симеон.

А днес?

Днес при мен слизат хора с бутилки, сирена, мезета, музика и истории.

Винарите и производителите имат лица. Музикантите, писателите и художниците имат място. А хората, които идват просто да изпият чаша вино, понякога остават малко по-дълго, отколкото са възнамерявали.

Дълго време пазех вещи.

После започнах да пазя спомени.

А сега пазя срещите между хората.

Аз съм тук от 1927 г. и ще остана...